Благовещение в музика, образи и слово
Богословско-визуален форум с музикална част по случай християнския празник на 25 март – Благовещение, истинския празник на жената и на майката.
КОГА: 26 март, четвъртък, 18.30 – 20.30 ч.
КЪДЕ: Музикален център „Борис Христов“, София, ул. „Цар Самуил“ 43
Целта на проявата е да се представят образът на Богородица и духовният смисъл на празника Благовещение (25 март) през призмата на православната и на протестантската богословска, иконографска и музикална традиции.
Проявата ще започне с малък концерт на солистите от бароковия ансамбъл „Афетуозо“. Следват визуална презентация на образци от източното и западното църковно изкуство и малък богословски панел с възможност за дискусия.
Музика
Кристина Василева (сопран)
Йосиф Герджиков (пиано)
Музикалната програма в изпълнение на Кристина Василева (сопран) и маестро Йосиф Герджиков (пиано) включва произведения от западната църковна традиция, свързани с възхвала на Богородица/Дева Мария, съпроводени с кратък музикален коментар от маестро Йосиф Герджиков. (Виж интервюто с Христина Василева и Йосиф Герджиков в списание harta-bg.info.)
Програма:
Георг Ф. Хендел (1685–1759) |
“He Shall Feed His Flock” (Той ще нахрани стадото си), оратория Месия “Thou didst blow”, оратория Израел в Египет “Oh! Had I Jubal’s Lyre”, оратория Иисус Навин |
Йохан С. Бах (1685-1750) |
“Bist du bei mir” (Бъди до мен) “Mein Glaubiges Herze” (Мое вярващо сърце), ария из Кантата за Петдесетница |
Волфганг А. Моцарт (1756–1791) |
Laudate Dominum, из Vesperae solennes de confessore, K 339, Псалм 117 Alleluia из мотета Exsultate Jubilatе, KV 165 |
Шарл Гуно (1818–1893) |
„Аве Мария“, химн към Богородица по Прелюд в до мажор от Й. С. Бах |
Сергей Рахманинов (1873–1943) |
„Богородице Дево, радуйся“ |
Добри Христов (1875–1941) |
„Во Царствии Твоем“ |
Димитър Ненов (1901–1953) |
„Святата“, песен по стихове на Елисавета Багряна |
Франц Шуберт (1797–1828) |
„Аве Мария“, химн по поемата на Уолтър Скот „Дамата от езерото“ |
Образи
Богословско-визуална част „Иконография на Благовещение“ с участието на Мариан Томов, реставратор и графичен дизайнер. Презентацията включва и репродукции на западни и източни изображения на Благовещение, с които ще бъдат показани разликите им и в технологичен и иконографски аспект.
Мариан Томов е завършил е графичен дизайн в художествената гимназия в Ниш, печатна графика в Художествената академия в Белград и реставрация в Националната художествена академия, София. Работил е като реставратор в Истанбул към Вселенската патриаршия, Света Гора Атон и Солун; като арт-директор в няколко рекламни агенции. Понастощем е координатор програми „Култура и изкуство“ в Американска фондация за България.
Анотация: Произходът на съвременната православна иконографията на Благовещение има два основни източника: писани документи - свещеното Писание и монументални изображения, които не са много по-късни от писмените. Ще проследим генезиса, развитието и символиката на иконографските елементи, както и влиянието на технологията на живописта върху развитието ѝ.
Слово
Образователно-дискусионна част за празника Благовещение и образа на Дева Мария от източноправославна и протестантска гледни точки:
Венцислав Каравълчев ще разкаже за произхода и съдържанието на празника Благовещение: Кога възниква? С какво е свързан? Как се е развил през вековете? Какво означава за нас днес и какво е неговото послание?
Венцислав Каравълчев е докторант към Катедра Историческо и систематическо богословие на Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“, специализирал богословие в Женевския университет (Швейцария), Грегорианския университет (Италия), Атинския университет (Гърция) и Университета на Бирмингам (Англия). Работил е като мисионер в Грузия, Англия и Украйна.
Радостин Марчев ще представи образа на Дева Мария от два донякъде различни ъгъла: някои общи за цялата християнска традиция аспекти, от една страна, като името Богородица, девственото зачатие и христоцентризма, и някои конкретно протестантски акценти, от друга, като отношението спрямо молитвите към Дева Мария, нейното участие в спасението и вседевството. Накрая той ще предложи насоки как протестантите биха могли да почерпят духовен растеж от живота и образа на Дева Мария и какво отношение към тях биха могли да имат нейните думи „отсега ще ме облажават всичките родове“. (Виж статиите му „Мария за протестантите“ и „Мария между две традиции“ в harta-bg.info.)
Радостин Марчев е магистър по практическо богословие (МА), TCM International, Австрия. Специализира „Християнско водачество и управление“ (Christian Leadership and Management) със степен Mdiv към TCM International, Австрия.
МОДЕРАТОР: Александър Александров, сдружение ХАРТА, студент по богословие (магистърска програма) към Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Видеозапис
Прикачени файлове | Размер |
---|---|
Покана | 169.59 KB |
Музикалната програма | 247.92 KB |
Изложение на Р. Марчев | 109.14 KB |