Липсващото звено: Стоян Михайловски и усилията на християнската просвета преди комунистическия период

Публична дискусия от поредицата „Липсващото звено“ – Дискусии за най-новата българска културна история.

Участ­ни­ци в дис­ку­си­я­та: Румяна Лечева, Калин Михайлов, То­дор Вел­чев
Мо­де­ра­тор: То­дор Вел­чев (сдр. ХАРТА)

Къде: Рек­то­ра­та на СУ „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки“, Но­ва кон­фе­рент­на за­ла (се­вер­но кри­ло)
Кога: 12 декември 2016 г., 18:30 ч.

Анотация

Българското Възраждане спомага за известно осмисляне на християнските ценности, но предимно в контекста на националната революция и обединение. Църквата се схваща като носител на българската идентичност и опора за народа, но не като сериозна алтернатива за будните хора. След Освобождението в страната бързо навлизат модернистичните идеи. Те придобиват мощ особено след войните от 1912–1918 г., когато националният идеал е съкрушен. Модернистичните движения в този период са силно провокативни, подривни спрямо традиционните ценности; настояват за скъсване със статуквото и революционни преобразования; вещаят смърт за „стария свят“. На този фон християнинът Михайловски предлага друг вид „революция“ – на съзнанията. Духовна, вътрешна, всеобхватна, но – по възможност – без социални катаклизми.

Има ли шанс Евангелието да се пребори за народната душа, люшкаща се между отчаянието и новите идеологии, от които все по-влиятелен става социализмът? Много свещеници и миряни от всички християнски изповедания разбират, че е необходима всеобхватна просвета и разнообразни инициативи, които да достигнат до умовете и сърцата на българите.

Видео

Събитието в социалните мрежи